Игри

Предложения от Google

Информация за страница Айтос

Историята на град Айтос е интересна и вероятно добре известна на тези, които имат интерес в тази област. Той е старо селище, което е основано още по времето на траките. Около града има останки от новокаменната епоха, които свидетелстват, че на това място е съществувало селище много отдавна. Северозападно от града има и останки от три кули, които пък са от времето на средновековната крепост Аетос – в превод от гръцки думата означава „орел”. Издигната е между 650 и 750 г. и именно от там произлиза днешното име на града. Така са отбелязали видният византийски хронист Никита Хониат и рицарят Жофроа дьо Вилардуен, участник в Кръстоносните походи. През 1206 г. именно кръстоносците разрушават град Аетос, както и много други, предвождани от Хендрик Фландърски, брат на Балдуин І. Едва през 1488 г. Аетос израства отново като укрепен град, а още по-късно, през 16-ти век, пътешественикът Евалия Челеби го отбелязва с името Ченгиз. През епохата на Възраждането пък Айтос е известен като Орлово и Орловец. По това време градът е прочут с провеждането на панаир. Много жители се изселват в Бесарабия след подписването на Одринския мир от 1829 г. Това се отнася както за тези от самия град, така също и за обитаващите околните села. По време на Освобождението населението наброява 3 000 души. Провеждането на ежегодния селскостопанско-занаятчийски панаир, който продължава 4 дни, все още се прави всяка година. Първото девическо земеделско училище в страната е открито в Айтос, а през вековете градът е бил познат с още имена – Астос, Ейдос, Аквиля и др.

                Съставът на населението на града непрекъснато се променя през вековете, като това се дължи главно на постоянните военни действия, провеждани в този край, близък до Византия. Друга причина са грабителските походи и нашествия. В края на 13-ти век известният византийски пълководец Михаил Глава докарва колонисти от крепостта Устие. По това време Айтос е обезлюден, но трябва да се има предвид факта, че преди 70 години той е разрушен от латинците. В града освен разнородните общности са жевели и евреи, като Еврейската махала е била в северната част на града, където е била построена и еврейска синагога. По отношение на икономиката, водещ отрасъл днес е селското стопанство. Развити освен това са винопроизводството, консервената промишленост, дървообработването, мелничарството и шивашкото производство. В югоизточната част е индустриалната зона, но работи само хлебозаводът,  а останалите предприятия са изоставени. Айтоската мускатова ракия е много прочута наред с виното „ Мускат о”тонел”. Като всеки друг град и Айтос има своите забележителности, които си струва да бъдат видяни. Къщите-музеи „Ченгелиеви”и „Петър Станев”, както и църквата с ценен иконопис „Св. Димитър Солунски” са част от тези забележителности. Освен историческите, има още културни и природни забележителности. Например в Айтоския балкан се простират големите дъбови и букови масиви. Чудното скално образование Тримата вкаменени братя е много атрактивно образувание, което дори има собствена история. Смята се, че тримата брата всъщност изобразяват три великана, които са защитници на слабите и потисниците. По време на битките, които водели братята, скалите, по които стъпвали, се огъвали под тяхната тежест. Измежду известните личности, родени в града, са певецът Панайот Панайотов и композиторът Филип Кутев.

Етикети:   Море , Градове , България
eXTReMe Tracker